Обработката е методът, чрез който след прибиране на реколтата можете да получите зелено кафе на зърна, готово за износ.

Има три различни системи:

·      Суха обработка

·      Мокра обработка

·      Полумита обработка

СУХА ОБРАБОТКА

Това е най-старият метод за работа, който се използва в древността в Близкия изток от арабите и все още се прилага в страни като Бразилия, Западна Африка и Югоизточна Азия (Виетнам и Лаос), където относително сухият климат по време на сезона на беритбата подпомага изсушаването на плодовете.

При сухия метод, който е по-евтин и по-малко трудоемък, прясно обраните плодове се разстилат на тънки слоеве и се оставят да съхнат на открито в продължение на 2-3 седмици. Първоначалното излагане на слънце, последвано от използването на машини, позволява отделянето на зърното, както от изсъхналата пулпа, така и от двете защитни мембрани.

По този начин се получава така нареченото „натурално кафе“, което не е еднородно и се характеризира със жълто-зелен цвят при Арабиката и кафяво-зелено при Робустата.

МОКРА ОБРАБОТКА

Това е най-разпространеният процес в страните от Централна Америка (Мексико и Колумбия), в Африка (Кения и Танзания) и в Индия. Разработен от холандците през 1740 г., той се използва в тези страни, където климатът е по-скоро дъждовен и не дава възможност за суха обработка.

За разлика от предишната система, тази е по-трудоемка и капризна, и трябва да започне най-късно в началото на деня след прибирането на реколтата, за да се избегне ферментацията.

Плодовете (кафеена череша) се берат от машина, която разделя външното тяло от зърното. Получените зърна след това ферментират в големи резервоари с вода в продължение на 1-2 дена, като в това време вещество, наречено „пергаментна обвивка” (mucilage), което покрива зърната, се отделя напълно от тях. След това следва фазата на измиване и изсушаване на слънце или в механични сушилни. Полученото кафе, което все още запазва хартиения и сребристия слой, най-накрая се съхранява в добре вентилирани складове.

От този процес се получава така нареченото „мито” или „меко” кафе, което е особено ценно, тъй като е много еднородно на външен вид: има синьо-зелен цвят при Арабиката и жълто-зелен при Робустата.

ПОЛУМИТА ОБРАБОТКА

Това е доста стара техника, разработена в началото на 1990-те, първо в Коста Рика, а след това в други страни, като Колумбия и Бразилия.

Веднага след прибиране на реколтата, плодовете се почистват и частично се обработват машинно, за да се предпазят от ферментиране. След това зърната се изсушават на слънце или в сушилни, за да се премахнат остатъците от пергаментната обвивка.

Кафеените зърна, добити по този начин, се наричат „полумити”.

Тази система използва по-малко вода в сравнение с мокрия метод и значително намалява потреблението на ресурс, който е толкова важен в тези страни.