По този непосредствен сетивен начин възприемаме „вкуса на" нещата, което пък буди приятни или неприятни усещания. Това определя дали „обичаме" или „мразим" някоя храна или напитка.

Когато похапваме нещо или пием чаша кафе, съдържимите в тях химически компоненти се освобождават. Някои от тях се отправят към носа и се улавят от обонятелната ни система, докато други се разтварят от слюнката и взаимодействат с вкусовите рецептори на езика. Първите определят аромата на храната, а вторите – вкуса, който улавяме посредством усета си за вкус.

От началото на 20^ти се приема, че вкусовете спадат към пет основни категории: солено, сладко, горчиво, кисело, и умами (често се превеждано от японски като „пикантно" - вкус, който се определя до голяма степен от наличието на глутамат).