Северните европейци пият големи количества кафе, но в относително разреден вид. Финландците са първи по консумация на кафе на глава от населението, като предпочитат леко печени блендове.

В Централна Европа, като например в Германия, Австрия и Холандия, се предпочита средно печено кафе.

Французите, испанците и италианците харесват тъмно изпеченото кафе и изненадващо пият по-малко кафе от скандинавците.

Дори Великобритания има дълга традиция в културата на кафето – първите кафенета отварят врати в средата на XVII век, но там се е поднасял и чай. Първоначално чаят е много скъп и се консумира от богатата висша класа. Едва в края на XVIII век с намаляването на данъците чаят става достъпен и за средната и работническата класа.

И днес във Великобритания чаят се предпочита пред кафето и по традиция се пие следобеден чай („време за чай“). Това вероятно се дължи на факта, че кралското семейство винаги е показвало специално предпочитание към чая. Но явно дори във Великобритания нещата се променят.

Статия във вестник London Evening Standard от 28 юни 2012 г. цитира проучване, според което 45% от британците приписват по-висок социален статус на кафето, а не на чая. 70% от респондентите с по-висок доход твърдят, че предпочитат кафе.

Въпреки това във Великобритания кафето все още трябва да извърви дълъг път: годишно британците консумират едва 2,3 кг кафе на глава от населението. Малко повече от една трета от потреблението на глава от населението в Германия.

Италия е страна на кафето пар екселанс: тук еспресото е почти свещено. Ако поръчате просто „кафе“ в Италия, ще ви поднесат еспресо.

Еспресото се пие през целия ден, за няколко секунди, като кратка почивка, обикновено на бара.

Истинското еспресо всъщност се пие на две или три глътки. Тези, които имат нужда от повече кофеин, си поръчват „двойно кафе“, т. е. двойно еспресо. В Италия капучиното традиционно се пие само на закуска, обикновено с нещо сладко, например кроасан. Млякото в капучиното се счита за част от храната, затова консумацията му се избягва през останалата част от деня, тъй като е твърде засищащо.

Италианците предпочитат еспресо на обяд, вечеря или дори късно вечер. В знак за любовта си към кафето италианците консумират средно около 5,6 кг годишно на глава от населението.

Германците също имат много силна връзка с кафето, въпреки че немската култура на кафето не е толкова изразена, както италианската. Всеки пие кафето, както го харесва, по всяко време на деня, силно или слабо, със или без захар или мляко, от автомат или от съвременна машина за еспресо.

За една година германците пият около 6,7 кг кафе на глава от населението: 160 литра на година, т.е. около четири чаши на ден. Тъй като първите кафе машини се появяват на пазара през 2001 г., кафето, приготвено в единични дози също завладява Германия. Оттогава насетне в офиса и у дома много хора предпочитат машините за еспресо с капсули или пликче, които приготвят отлично прясно кафе за всеки вкус.

В Холандия консумацията на кафе се доближава до тази в Германия: около 6 кг на глава от населението годишно. През деня холандците пият много кафе: сутрин – за добро начало на деня, между 10:00ч. и 11:00ч. за „koffietijd“ („време за кафе“), през деня – за допълнителна енергия, както и за социални моменти на работното място. След вечеря холандците често пият американско кафе.

От време на време се случва да се поглезят с лате или лате макиато, което в Холандия се нарича „koffie verkeerd“ или „обърнато кафе“, което съответства на състава му: вместо кафе с капка мляко се пие мляко с капка кафе. Тази напитка се сервира в доста малки чаши, напълно различни от чашите на френското „café au lait“ („кафе с мляко“),

Никоя друга страна не е толкова известна със своето „savoir vivre“ – изкуството да живееш, колкото Франция – и това в комбинация със страстта им към кафето е важна особеност на националната им култура. С годишна консумация на глава от населението от 5,6 кг кафе, страната на любовта и Айфеловата кула се класира на средна позиция – някъде между Стария и Новия континент.

Кафето се пие главно у дома, приготвено с кафе машини или френска преса (преса за кафе) – изцяло френско изобретение, датиращо още от 1900 г.

Въпреки предпочитанията за по-интимна обстановка, баровете за кафе са посещавани и се радват на дълга традиция и във Франция. Обикновено тук се пие „café au lait“ с кроасан или с „френски тост“: препечена филийка с няколко лъжички сладко. Френското café au lait се прави с една част много горещо и силно филтър кафе (или двойно еспресо) и една част мляко, често на пяна. Идеалното café au lait се прави, като млякото и кафето се изсипват едновременно в купа с дебели стени, известна като „Bol“.

През деня французите обичат да галят небцето си с еспресо („petit noir“) или черно кафе („café noir“), което понякога се разрежда с вода и се води „дълго“ кафе.

Често след вечеря се поръчва чисто кафе с коняк. Café Granit, сладко и силно кафе с ликьор от мока, е друга популярна алтернатива.

Американците обичат кафе. От ресторанти до магазини за бейгъли – навсякъде ще долеят чашата Ви само с кимване.

Огромните американски градове разполагат с повече кафенета, отколкото има навсякъде другаде по света. Те предлагат богат избор от кафета: с мляко, студено кафе, капучино, с ванилия и повече аромати, отколкото човек може да си представи.

Независимо от това годишната консумация на кафе на глава от населението е много ниска: с около 4 кг по-ниска от средната в страните от другата страна на Атлантическия океан.

Това може би се обяснява с факта, че американците не отделят много време за закуска или защото са склонни да предпочитат качеството пред количеството.

Все повече и повече барове глезят своите клиенти с изискани блендове. Освен това през последните години се наблюдава консумация у дома на кафе в единична доза и изключително увеличение на продажбите на кафе машини с капсули или пликче.

В Америка, както и в Италия, пиенето на кафе е много приятен и незаменим ежедневен навик.