Терминът „еспресо“ означава „произведено на място“: този метод изглежда е разработен да ускори процеса на приготвяне на кафе на обществените места. Първият прототип на еспресо машината датира от 1855 г. и е представен на Световното изложение в Париж. Няколко години по-късно, през 1901 г., миланският инженер Луиджи Бецера създава първата кафемашина за еспресо, работеща с пара. Патентът на Бецера дава тласък на научните изследвания и технологични подобрения, предприети от много италиански компании, включително Ла Павони и Виктория Ардуино от Торино.
През 1948 г. Ахил Гаджия въвежда метода за екстракция чрез налягане, който осигурява по-концентрирана и по-ароматна напитка, характеризираща се с гъста, плътна сметана: еспресото такова, каквото го познаваме.
Между 40-те и началото на 50-те години на ХХ век компаниите, произвеждащи машини за еспресо, усъвършенстват производството, което достига индустриални количества. През 1949 г. известният архитект Джио Понти прави първата машина за еспресо, оборудвана с хоризонтален бойлер, за Ла Павони, като с това въвежда ключова промяна в дизайна на машините.
Приготвянето на кафе еволюира още повече с представянето на модела E-61 от La Faema през 1961 г.: термосифонната циркулационна система позволява водата да запази постоянна температура, дори машината да не се употребява дълго време.