НАЗАД
10 минути
Отворено изкуство

Цвят за Нувола с изкуството на Лиса Хоук

Публикувано на 24 Април 18

За първата си творба, създадена в Италия, при пристигането й от Ню Йорк ѝ предоставихме огромна бяла стена на партерния етаж на Нувола и много кутии с пълни и празни опаковки от кафе.

 

Лиса Хоук е американски художник, известен с огромните си инсталации в ярки цветове и картини, чиито рамки не успяват да ги удържат. Тя прие да работи за нас в нашата централа, където е изложена работата ѝ „Dolce Croma“.

 

Когато приключи, взехме интервю с нея. Ето какво каза за сътрудничеството си с Lavazza. 

 

- И така, Lavazza неочаквано се обърна към Вас със заявката за Нувола. Как подходихте към това предизвикателство?

 

Моят интерес бе събуден още в самото начало, поради което започнах да търся информация за компанията - историята й, новата централа, принципът на устойчивост, кафето, семейната традиция и генезис… сътрудничеството с художници. Веднага разбрах, че тук ще открия дух на предизвикателство, способен на увлича и вдъхновява хората. Бях приятно изненадана от факта, че не ме помолиха да направя рисунка в рамка, а творба, специално замислена за новия шоурум в централата на компанията. Още веднага разбрах, че всичко ще мине отлично!

 

Проектът обхващаше всички елементи, които обичам: удивителен екип, който да ме подкрепя, големи пространства и цялата художествена свобода, от която имах нужда, за да работя. Готвех се да пристигна с ножици и телбод в ръка, и в продължение на шест до осем седмици да работя на място, без никакво отлагане.

 

Когато пристигнах в Нувола, всички възможни материали вече бяха подготвени. Огромни ролки фолио, използвано за торбите с кафе, кутии, пълни с напечатани опаковки, още несгънати и несглобени; стотици кутии и цветни пластмасови капсули за кафе, пълни и празни! Еха!

 

Стълбища, скелета, маси, инструменти: имах всичко необходимо, за да започна работа. Това означава, че от самото начало имах пълната творческа свобода и можех да се съсредоточа единствено върху работата си.

 

„Dolce Croma” не би съществувало без отдадеността на всички участници към този проект. Тяхната помощ беше решаваща, от началото до края.    

 

04-Lavazza-Magazine-articolo-Open-Art-Lisa_Hoke-img02-dx-v2
04-Lavazza-Magazine-articolo-Open-Art-Lisa_Hoke-img02-dx

 

– Как се роди идеята да се използват опаковки на Lavazza и как им вдъхнахте живот?


Lavazza се обърна към мен с идеята с опаковките да се направи ретроспекция на историята на компанията и да се визуализира идеята за бъдещето й. Моите предишни стенописи са създадени с изхвърлените части от рециклирани хартиени опаковки: така в материалите имаше елемент на непредсказуемост и безразборност. Идеята на това ново предизвикателство много ми хареса, като всичко започна именно с огромното количество печатни материали.

 

Едва след като започнах да работя върху него всеки ден, започнах да придобивам усещането за материала. С тънка панделка рисувах по стените - основата за рисунъка в движение. Имах двама помощници, които трябваше да режат материалите в продължение на шест седмици. Нарязването и събирането на цветовете ми даде палитрата, за да започна.  Оттам имах възможност да променя контекста на цвета и да го използвам за нови ритми и теми.

 

Бях също толкова изненадана, колкото и другите, когато открих, че колкото по-малки са изрезките и колкото повече ги прегъвам, толкова по-спонтанно възникват формите.

 

След това те бяха изрязани, слепени, захванати телбод и фиксирани: един от най-хубавите моменти беше пробиването и фиксирането на кутиите с кафе Lavazza директно за стената. Получи се арка, идеален баланс от винил, алуминий и хартия. 

 

 

 

Образите възникват от уникалната и сложна опаковка, местните цветове и качествата, от които черпих вдъхновение, за да ги подбера и приспособя към собствената си визия. Докато ги разделях по цвят, имах възможност да разгледам всеки елемент, сантиметър по сантиметър. Освобождавах ги от първоначалната им функция, за да ги превърна в елементи от нещо ново и да ги приведа в действие.

 

Общата структура на творбата е абстрактна. В горния ляв ъгъл на стенописа обаче отчетливо се вижда нежното присъствие на едно дърво. Неограниченото вдъхновение, което пробуди в мен фантастичният продуктов дизайн, с който вече разполагах, бе основата, отправната точка на проекта.

 

Една от най-интригуващите части от ежедневната ми работа с Lavazza беше да приема тази творба в цялостност, която изглежда придобиваше форми на забавен каданс. Понякога елементите от действието настъпваха бавно, а след това изненадващо доказваха своята необходимост. Всяко творческо решение произтичаше от изграденото в предния ден, а сега всичко изглежда като интегрална творба.

 

– Служителите на Lavazza ще виждат творбата Ви в Нувола всеки ден. Какво послание искате да им отправите?

 

Нямам послание. По-скоро се надявам, че съм създала произведение на изкуството, утвърждаващо фундаменталното значение, което придавам на привидно скромните жестове, които, повторени, придобиват сила и идентичност.

 

Тайната, която се разкрива бавно, е, че гледащият знае точно толкова, колкото и аз: всичко е пред очите им. Тяхната работа също е част от моята и нашите истории се преплитат.

 

– Лиса, можете ли да нарисувате първото нещо, което Ви идва наум, когато кажем думата „кафе”?

 

Вдъхновение за днешната вечеря: харесва ли ви как изглеждат тези рецепти?