- И така, Lavazza неочаквано се обърна към Вас със заявката за Нувола. Как подходихте към това предизвикателство?
Моят интерес бе събуден още в самото начало, поради което започнах да търся информация за компанията - историята й, новата централа, принципът на устойчивост, кафето, семейната традиция и генезис… сътрудничеството с художници. Веднага разбрах, че тук ще открия дух на предизвикателство, способен на увлича и вдъхновява хората. Бях приятно изненадана от факта, че не ме помолиха да направя рисунка в рамка, а творба, специално замислена за новия шоурум в централата на компанията. Още веднага разбрах, че всичко ще мине отлично!
Проектът обхващаше всички елементи, които обичам: удивителен екип, който да ме подкрепя, големи пространства и цялата художествена свобода, от която имах нужда, за да работя. Готвех се да пристигна с ножици и телбод в ръка, и в продължение на шест до осем седмици да работя на място, без никакво отлагане.
Когато пристигнах в Нувола, всички възможни материали вече бяха подготвени. Огромни ролки фолио, използвано за торбите с кафе, кутии, пълни с напечатани опаковки, още несгънати и несглобени; стотици кутии и цветни пластмасови капсули за кафе, пълни и празни! Еха!
Стълбища, скелета, маси, инструменти: имах всичко необходимо, за да започна работа. Това означава, че от самото начало имах пълната творческа свобода и можех да се съсредоточа единствено върху работата си.
„Dolce Croma” не би съществувало без отдадеността на всички участници към този проект. Тяхната помощ беше решаваща, от началото до края.