В Бейрут – космополитен, град със западни маниери – кафето се сервира по всеки възможен начин: от арабско-бедуинска отвара до турска настойка, от кафето с подправки до американското кафе, еспресо и бяло кафе (което не съдържа кафе и е подходящо за хората с непоносимост към кофеин). Извън градовете отделните общности пазят своите традиции, подобно на странното кафе, получено от печене на жълъди или южноамериканската настойка мате, внесена от емигранти при завръщането им от Бразилия. Докато в Бейрут, неколкократно възстановяван след различни конфликти, вече не съществуват исторически кафенета (с изключение на Gemmayzeh Café, където са се събирали художници, интелектуалци и по-старите играчи на табла), в Триполи все още съществуват стари кафенета, където турското кафе се пие в облаците дим от наргиле. Уличните продавачи на кафе предлагат на минувачите турско кафе, приготвено в цветни портативни кухни, или кафе по западен стил, извлечен от еспресо машини, монтирани на триколки и каруци, както и кафе по строгата арабска традиция, изсипвано от големи метални кани с вградени нагреватели в основата.