За кафето се носят безброй легенди. Стимулиращият му ефект е открит случайно, подобно на терапевтичните ползи от чая, но повече от хиляда години по-късно. Според легендата всичко започва през IX век в Абисиния, днешна Етиопия. Овчар, живеещ в провинция Кафа, останал изумен, че козите му не могат да спят нощем. Не знаел какво да прави, затова се обърнал към монасите от близкия манастир, които разбулили мистерията: козите обичали да ядат плодовете с вид на череша на странно растение – кафеения храст. Водени от научно любопитство, монасите приготвили запарка от плодовете и след като я изпили, всички почувствали прилив на енергия.

Дори днес етиопското плато се счита за люлката на кафето. От там плодовете на кафето преминават Червено море и пристигат в Арабския полуостров. Отглеждането на кафе започва в Йемен в средата на XXV век. От поклонническите градове Мека и Медина кафето се разпространява бързо по Арабския полуостров. До 1720 г. пристанищният град Мока е центърът на световната търговия с кафе. Затова до XVII век в кафенетата из цяла Европа се пие „Мока“. Това е изключително скъпа напитка, която само благородниците могат да си позволят. С разширяването на Османската империя през XVI век кафето се разпространява в Мала Азия, Сирия, Египет и Югоизточна Европа. Целият ислямски свят е завладян от „трезвото опиянение“ на тази черна напитка, чието име днес идва от арабската дума „кахуа“, което означава „вино“, докато турците го наричат „кахуе“. Тъй като на мюсюлманите не е разрешено да консумират алкохол, кафето се превръща във „виното на исляма“.

Арабите пазят скъпоценните плодове и зърна кафе ревниво и строго забраняват износа им. Търговията с кафе на зърна остава в ръцете на арабите в продължение на много години, докато в началото на XVII век храбри холандски търговци не проявяват куража да внесат контрабандно кафе на зърна в Европа. Тук плодовете на кафето се отглеждат в оранжерии и ферми за портокали, преди амбициозните колониални сили да започнат да ги отглеждат на остров Ява, в Колумбия и Кения. Днес кафето е международно достъпна стока, която през XIX век се била превърнала в „напитка за всички“ в много държави. Историята на Lavazza започва в тези години: компанията всъщност е основана в Торино през 1895 г. Това, което започва през 850 г. сл. Хр. от едно мистериозно растение, днес е най-популярната напитка в света след водата.